ПЕТТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РАНИ ОТ ДЕТСТВОТО НИ, КОИТО ПРОДЪЖАВАТ ДА НИ БОЛЯТ

Раните в детството ни определят какво ще е качеството ни на живот като възрастни.

Така че, по някакъв начин тези пет емоционални рани тези болезнени преживявания в детството ни ще ни определят като личност. Нека разгледаме кои са тези рани, описани от Луиза Боурбеау.

1.Страхът от изоставяне

Самотата е най-лошият враг за този който е бил изоставен в детството си. Той/тя ще са под напрежение не бъдат изоставени от своите партньори и от приятелите си. "Аз ще го напусна преди той да ме напусне", "Ако никой не ме подкрепя, не съм готова да предприема това действие", "Не те искам обратно веднъж щом си ме напуснал".

Хора, които са били изоставени в детска възраст, трябва да работят за да преодолеят страхът от самотата, страхът от отхвърлянето те в повечето случаи си поставят бариери към физически контакт.

Раната причинена от изоставяне не се лекува лесно. Така, че когато страхът от самотата изчезне, започва да се появява вътрешен положителен диалог.

2 Страх от отхвърляне

Това е дълбока рана, тук отхвърляме нашият интериор. Интериорът ни, това са нашите мисли и нашите чувства.

Този страх може да повлияе на много фактори, като например отхвърляне на родители, роднини, колеги. След като е чувствал, че е бил нежелан човек започва да се обезценява.

Лицето, страдащо от това болезнено преживяване не се чувства достоен за обич и за разбиране. Той/тя се изолира в своята празнота от страх да не бъде отхвърлен. Така че трябва да поработи с вътрешните си страхове и с тези ситуации, които

го/я карат да се паникьосва.

Ако това е вашият случай, трябва да защитите мястото което заемате, да рискувате и да започнете да взимате важни решения. Ако някой ви обижда и този някой е страничен, чужд човек не го приемайте лично.

3- Унижение

Тази рана се създава в момента когато чувстваме, че хората не ни одобряват или ни критикуват. Като деца може би са ни казвали, че сме глупави или лоши или, че другите деца са по-добри от нас, това разрушава самочувствието на детето. В допълнение, ние сме станали "тирани" егоисти. Това държане се е появило като защитен механизъм и дори унижаваме другите в знак на защита.

Трябва да поработите с вашата независимост, с вашата свобода, да осъзнаете вашите нужди и страхове, както и вашите приоритети.

4- Страхът от предателство или доверчивост.

Когато детето се е чувствало предадено от един от родителите си преди всичко, когато родителите не са изпълнявали обещанията си. Това е създало недоверие, детето може да прояви завист и други негативни чувства, детето не се чувства достойно за обещанията.

Претърпяло такъв проблем в детството започва да контролира всички и иска да притежава всичко. Ако сте страдали от тези проблеми в детството си, вероятно ще чувствате необходимостта да упражнявате някакъв контрол над другите, и често ще ви оправдават казвайки ви че имате силен характер. Изисква се работа с търпението и толерантността, за да се научи да приема отговорности.

5- Несправедливост

Произлиза от среда, в която родителите са студени и властни.

В детството това създава чувство на безпомощност и безсилие, както и в зряла възраст. Тези хора са сковани, тъй като се опитват да бъдат много важни и използват сила. В допълнение, много е вероятно да са си създали фанатизъм за ред и съвършенство, и са неспособни да взимат решения с увереност.

Изисква да се поработи с недоверието и умствена скованост,за да може да се достигне до максимална гъвкавост на характера.