АЗ СЪМ ТВОЯТ СИМПТОМ

Здравей, aз имам много имена.

Болки в коленете, пъпки, болки в стомаха, ревматизъм, асма, слуз, грип, болки в кръста, ишиас, рак, депресия, мигрена, кашлица, болки в гърлото, бъбречна недостатъчност, диабет, хемороиди... и списъкът продължава и продължава. Аз съм доброволец за възможно най-лошата работа да ти дам нежелани новини за теб. Ти не ме разбираш .... никой не ме разбира. Ти си мислиш, че искам да попреча на плановете ти. Всички си мислят, че искам да ги спъна, да им навредя, да им попреча, но не, това би било пълно отчаяние.

Аз твоят симптом, само искам да ти говоря на език на който ще ме разбереш.

Кажи ми, ти би ли отишъл да преговаряш с терористи, звънейки на вратата им с цветя в ръка и с тениска със символа на МИРА, но напечатан на гърба ти.

НЕ НАЛИ?

Тогава защо не разбереш, че аз Симптомът ти, не мога да бъда изтънчен и мек когато се опитвам да ти предам съобщението.

Ти ме удряш, ти ме мразиш. На всички се оплакваш от мен, от присъствието ми в тялото ти, но не отделяш нито секунда да помислиш и да се опиташ да разбереш мотива за моето присъствие в тялото ти. Единствено те чувам да ми казваш, млъкни, махай се, мразя те, проклинам моментът в който се появи и хиляди други фрази, които ме правят безсилен да те накарам да ме разбереш.

Но аз трябва да бъда твърд и постоянен, защото трябва да те накарам да разбереш посланието. И какво правиш ти в отговор? Приспиваш ме с лекарства, караш ме да млъкна с успокоителни, молиш ми се да изчезна с противо възпалителни, искаш да ме изтриеш с химиотерапия. Опитваш се всеки изминал ден да ме заглушиш..., затулиш..., замаскираш. И ме учудва, че дори си готов да се консултираш с врачки и гадатели за да може по магически начин да се махна от тялото ти а моята единствена мисия е да ти предам съобщението съм напълно пренебрегнат от теб.

Представи си, че съм тази аларма, че пред теб има една голяма опасност, звъня и звъня по часове, по дни, по седмици, с месеци, с години, мъчейки се да ти спася животът и ти само се оплакваш, защото не ти позволявам да спиш, защото не ти позволявам да ходиш, не ти позволявам да работиш, но продължаваш да не ме слушаш и продължаваш да си мислиш, че аз симптомът съм една болест.. Какво абсурдно нещо. Не бъркай нещата. И отиваш при доктора и плащаш консултации и консултации. Харчиш пари с които не разполагаш за хапчета и хапчета и само за да ме накараш да млъкна. Аз не съм болестта, аз съм симптомът, защо заглъхваш гласа ми след като съм единствената аларма която се опитва да те спаси. Болестта това си ТИ, това е твоят стил на живот, това са твоите премълчани емоции, ДА това е болестта. И никой лекар тук на Планетата Земя, не знае как да се бори с болести единствено което правят е да се борят с мен да се борят със симптома да ме усмирят, да ме заглушат за да изчезна. Да ме замаскират за да не можеш повече да ме виждаш. И да много е добре сега ако четеш това и ти е доста досадно. Това със сигурност е като удар по твоята интелигенция. За сега е добре ако се чувстваш малко притеснен и разочарован, но аз мога да управлявам твоите процеси и ги разбирам, фактически е част от работата ми, не се притеснявай. Добрата новина е, че зависи изцяло от теб да анализираш това което се опитвам да ти кажа.., това което се опитвам да предотвратя, когато Аз Симптомът се появявам в животът ти, не е за да те поздравя, НЕ искам да те предупредя, че една емоция която запази вътре в тялото си трябва да бъде анализирана и разрешена за да не се разболееш. Трябва да попиташ себе си Защо се е появил този симптом в животът ми? Какво иска да ми каже? Защо сега се появява този симптом? Какво трябва да променя в себе си за да нямам повече нужда от този симптом? Ако оставиш всичко това само на твоят ум, няма да получиш отговор на всички тези въпроси. Трябва да се консултираш с твоето подсъзнание, с твоето сърце, с твоите емоции.

Моля те, когато аз симптомът се появя в тялото ти преди да изтичаш при лекаря за да ме преспи с лекарства, анализирай какво искам да ти кажа. Надявам се, че един път и аз да бъда одобрен заради моята работа, за моята перфектна работа. Колкото по-бързо се осъзнаеш защо се проявявам в тялото ти по-бързо ще си отида. Малко по-малко ще разбереш че колкото по-добър изследовател си по-малко ще се появявам и те уверявам, че ще дойде ден в който няма да ме виждаш повече.

Докато не постигнеш този баланс и съвършенство като анализатор на твоят живот, твоите емоции, твоите реакции, твоите действия ти гарантирам, че никога повече няма да се разболееш или да купиш лекарства.

Аз симптомът, те моля да ме оставиш без работа, или си мислиш че се забавлявам с това което правя. Каня те да разсъждаваш за мотива на посещението ми винаги когато ме видиш, че се появявам. Каня те да спреш да се фукаш с мен пред твоите приятели и роднини сякаш аз съм някакъв трофей. Писна ми все да казваш “Уф аз си продължавам с диабета си, нали виждаш, че съм диабетик”, “Уф вече не издържам от тези болки в коленете, вече не мога да ходя”, “винаги с тази мигрена”. Винаги се фукаш, сякаш аз съм някакво съкровище от което нямаш намерение да се отървеш. Моята работа е позорна и би трябвало да те е срам да ме показваш пред другите. Винаги когато се фукаш с мен сякаш казваш “Вижте колко съм слаб, не съм способен да анализирам и да разбера собственото си тяло, моите емоции, не живея в съответствие. Вижте ме! Вижте ме! Моля те осъзнай се и действай. Колкото по-скоро го направиш по-скоро ще си ида от живота ти. Ако оставиш работата само на ума ти, няма да получиш нужният отговор, но ако попиташ твоето подсъзнание, твоето сърце ще получиш ясни отговори които ще ти помогнат истински да продължиш напред.

Част от книгата “Курс на лечение”