Каква е връзката между негативните емоции и хроничната болка?

Почти невъзможно да не се почувстваме емоционално зле и ядосани когато ни боли нещо. На кой, не му се е случило да се удари по коляното и да се ядоса на масичката в хола на която се е ударил. Освен ядосване, гняв, ние също може да се почувстваме тъжни или тревожни.

Сега си представете, че болката не е временна, а е там през повечето време. Не е трудно да си представим емоционалният стрес, свързан с това. Факт е, че има множество проучвания за влиянието на психологическите фактори при хроничната болка. Така, че емоционалният стрес е причинен от хроничната болка или обратно хроничната болка ни причинява стрес.

"Най-голямата болка в света не е нараняването с един удар а тази, която, капка по капка, пронизва душата и разкъсва бавно"

Франсиско Вилаеспеса.

Хроничната болка и тъга.

Факт е, че въпреки, че знаем, че хроничната болка и негативните емоции са свързани е доста сложно, конкретно да се дефинира каква е тази връзка. Ние не знаем точно как емоциите влияят на появата или увеличаването на болката, както ние също така не знаем, ролята на болката като чувстваме отрицателни емоции.

От друга страна, хроничната болка води до високи нива на увреждане. По този начин, тези, които страдат, животът им е значително засегнат от това.

Това също се отнася до емоционалният стрес, който обикновено води до дискомфорт. В действителност, тази неработоспособност може да ни накара да се почувстваме тъжни.

"Болката, която не се освобождава със сълзи кара органите ни да плачат.''

Франсис Брачеланд

Всъщност е установено, че депресията се появява повече при пациенти с хронична болка в сравнение при хората които нямат болки. Но не е само това, тъгата също прогнозира увеличаване на болката. По-специално, показано е, че тази емоция е най-силният виновник за болката при ревматоиден артрит.

Тревожността и хроничната болка

Хроничната болка е свързана не само с тъга и депресия. Също така тя е свързана с тревога и гняв. Що се отнася до безпокойството е видно, че хората с хронична болка са по-загрижени. Освен това, разпространението на тревожните

разстройства е по-високо при хронично болните хора, отколкото при тези без болка.

По-конкретно, висока тревожност поддържана дълго време предразполага към чести пристъпи на болка, също така се влошава болката която вече сте имали. По този начин, болката е по-силно изразена и устойчива при пациенти с по-високи нива на тревожност.

Чувствителността на тревожност също играе роля. Това е страхът от тревожните симптоми, свързани с вярването, че те ще имат вредни последици за нас. Този фактор влияе както на започването така и на продължаването на хроничната болка.

"Болката която не говори, вопли в сърцето докато го нарани".

Уилиам Шекспир

Хроничната болка и гняв

Ролята на чувството на гняв и физическо здраве е изследвано многократно.

В действителност са открити доказателства, че не изразяването на гняв допринася за появата и развитието на различни психосоматични заболявания, като сърдечно-съдови заболявания или рак.

При хроничната болка, резултатите показват, че хората, които я имат показват по-високи нива на гняв и враждебност, отколкото другите като цяло. Това означава, че те не изразяват гнева си навън, тогава се появява вътрешен диалог с отрицателни мисли, които не спират да се въртят в главата им.

Освен това, е установено, че пациентите с хронична болка са склонни да изразят гнева си само чрез вътрешният си диалог а не по друг начин, не го показват навън, те контролират гнева си и имат по-високи нива на болка. Но също така тези, които не показват гнева си на момента техните взаимоотношения с другите ще бъдат засегнати рано или късно от това защото в един неочакван момент този който е събирал гнева си ще избухне без никаква причина.

Ето защо е изключително важно да се намесим от психологическото ниво при пациенти с хронична болка. Правилното управление на гнева и стратегии за справяне с тревожността и тъгата, не само ще ви насърчи да имате

по-голямо психологическо благосъстояние, но и ще ви помогне да изпитате как болка отшумява.

От блога на La Mente es Mravillosa