ПИСМО ДО АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ ОТ СИНЪТ МУ АДАМ

Писмо до баща ми.

Скъпи татко Алехандро, винаги съм искал да те наричам: "Татко". Ти винаги си ми казвал: "Не ме наричай татко, името ми е Алехандро"

Пиша ти това писмо, защото искам публично да споделя с целият свят нашата обич като баща и син. Виждам на земята стотици случаи на липсващи родители или родители които не признават децата си. Така, че днес аз искам светът да узнае, че съществуват истински взаимоотношения на любов и уважение между родители и деца. Надявам се, че може да послужи на планетата като за пример, за да се трансформира в нещо по-добро и да се спрат войните, които са продукт на ярост и алчност.

Aлехандро аз като твой син, не те виждам като емблематична фигура, или като по-висше същество, виждам те като съюзник, пълен с доброта. Алехандро, чувствах се различен от другите деца защото ти ми даде страхотно чувство на сила. Никога не се страхувах, че ще ми посегнеш, никога не си ме ударил. Ти ми каза, да се грижа за мислите ми, да бъдат свободни, да бъда там, където трябва да бъда, и да бъда това което искам да бъда. Спомняш ли си? Ти седеше до мен и ми четене японски приказки въвеждайки ме в философията на живота.

Ти си ме подготвил като войн, готов да получи ударите на живота, да избягвам глупави изказвания, да разпознавам човешкото слабоумие.

Но аз също се научих да разпознавам красотата в рамките на грозотата.

Спомням си, един ден ми каза: "Ще те науча да мислиш правилно." Тогава бяхме в Испания, на почивка в един остров. И ти ми каза “Всяка сутрин трябва да разсъждаваш върху новият ден“. Всеки родител трябва да научи детето си да разсъждава. А детето не е глупаво, то е като гъба, характерът му се оформя през първите години от живота си. Тези въпроси ме маркираха завинаги.

"Какво е Бог?, Какво е Вселената? Каква е целта ни в тази вселена?.От къде идвам? На къде отивам? Тяло с душа ли съм, или съм душа с тяло?".

Ти ме научи да разговарям съзнателно с хората. Като дете ти ми говореше нежно и като възрастен не се вдетиня̀ваше с мен. Родителите често говорят с децата си, сякаш са кукли, но ти и аз разговаряхме, като човешки равностойни същества.

Тогава ти ме научи как да общувам с други хора, ти ме научи да започвам с думите: "Начина по който мисля, може да е погрешен..." В спор вместо да обвинявам другият, ти ме научи да кажа как АЗ се чувствам... в дадената ситуация.

Ти никога не си ме правил част от икономическите ти проблеми, така че парите не са бреме за мен. Живях в рай. Едно дете трябва да вижда живота си като рай. В противен случай живота ще се превърне в мъчение и детето като възрастен ще се страхува да се изправи пред него.

Когато се разсърдих, вместо да ме носиш на ръце, ти ме заведе за ръка в градината и ме накара да счупя един стол на парченца. Ти не знаеш, какво облекчение, почуствах след като счупих стола. Преди това ти бях казал, че "ако го счупя няма да имаме стол ..." И ти ми каза, че няма значение, че ще купиш друг. Материалното за нас няма никакво значение, няма никаква стойност. Единствената стойност има човекът.

Вместо да репресираш моето творчество, ти ми купи четка така, че можех да рисувам по стените в стаята си. Никога не съм забравил думите: “Можеш да се довериш в собствените си граници, наложени от теб самият“.

Не ми постави никакви ограничения в моето творчество. Ти ме научи да медитирам, да чета книги... Когато ти и майка ми се разделихте, когато бях на 8 години, никога не съм те чул да говориш лошо за нея. Ти не се опита да унищожиш любовта ми към нея. Ти си създал между мен и моите братя връзка на обич, без конкуренция. Обичайки всеки по еднакъв начин.

Ти ме научи да повярвам, че всичко е възможно в живота. И как?. Запомних как. Един ден се разхождахме по улиците в Париж търсих чифт обувки, и докато не намерихме перфектният чифт, ти не се отказа. Онзи ден влязохме в петнадесет магазина, докато намеря това, което наистина исках.

Също научих от теб, че когато не постигнеш нещо, можеш да предприемеш друг път който ще те доведе до това, което желаеш.

Когато паднах на улицата ти ми каза "Самурай" За всяка стъпка, трябва да си нащрек. Един самурай никога не се разсейва.

Алехандро аз се чувствам жив, толкова жив.

Никога не съм те виждал депресиран. Никога не си се оплаквал или да позволиш да те овладее теглото на живота. Никога не си ме правил част от твоите неприятности. Ти ме научи да бъда щастлив, да мисля, че животът е хубав. Ти ме научи да не пуша, когато тийнейджърите се учеха да пушат, ти ми каза, че младежът се нуждае от една цигара, за да се почуства като възрастен и да се почуства приет от другите. Ти ме научи да обичам, да уважавам моя храм - тялото си.

Ти откри истинската и чиста любов на 75 годишна си възраст, срещна Паскал, съпругата ти. И това е най-красивата история на любов, която съм виждал през целият си живот. Ти ме накара да повярвам в съюза на две души. Сега имам вяра в любовта независимо от възрастта.

Като дете бях на екскурзия, ти ми се обаждаше всеки ден, дори само за две минути. Това беше наша договорка, чувствах присъствието ти. Винаги съм чувствал, че мога да разчитам на теб. Когато обещаваш нещо, го изпълняваш и не знаеш колко е важно това за едно дете, баща му да изпълни обещаното.

На твоите конференции и семинарии, виждах как караше хората да се чувстват добре, да се усмихват, премахваше страховете им. Двамата сме работили в театъра, в киното, колко прекрасно е да създадеш нещо заедно със член от семейството ти.

Алехандро, ти ме спаси в този хаос, който е животът от тази лудост, в която живеем, ти ми показа най-красивите неща от живота. Далеч от буржоазията, от илюзията, от всеки религиозен и морален фанатизъм, ти ме научи че няма никакви ограничения. Ти ме научи, да съм свободен човек от човешката глупост, несмислените войни, страховете..., ти ми каза, че реалността, в която живеем не е истинска, че съществува и друга реалност която повечето хора не виждаме.

Ти ме научи да говоря, с хората като с равни. Ти ме научи да уважавам енергийното поле на другият. Ти ме научи, че животът е магически и чудото е навсякъде. Ти ме научи, че Бог е енергия, която ни съпътства, и че Бог никога не ни наказва.

Никога не си имал безполезни приятели, единствените хора, които влязоха в домът ти бяха хора на който искаше да помогнеш или бяха талантливи хора - поети, философи, певци, лекари, обущари, светци, всякакви хора, но с душа и съдържание. Ти никога не губеше времето си в празни разговори. Никога не съм те виждал пиян или дрогиран. Видях как се развива твоят ум и талант в положителна насока, как промени света и донесе нещо ново.

Ти се освободи от чувството на неуспешен писател и в последните ти шестдесет години публикува повече от тридесет книги, днес си осемдесет и пет годишен и си известен писател на бестселъри.

Говориш за старостта като нещо красиво и се радвам, че си могъл да се насладиш на всяка твоя година без да се страхуваш от смъртта. Благодарение нa теб, виждам, че всичко е възможно в този живот. Виждам обичта която е в очите ти, виждам любовта когато ме гледаш, виждам, че ме обичаш много и без ограничения.

Благодаря ти, че ми даде живота.

Твоят син Адам, който те обича много.